«Раждането на Венера» на Сандро Ботичели не е просто митологична сцена — тя е плътно натоварена с неоплатонистки, херметични и символични значения. Венера олицетворява небесната любов и посредника между божественото и човешкото. Всеки детайл носи смисъл: мидата е символ на женската утроба, Зефир — на Ерос и духовната любов, анемоната — на трагичната любов и смъртта на Адонис, мъртвото е символ на вярността, портокаловото дърво — на вечния живот. Ботичели е пряко свързан с платонистката академия на Лоренцо Великолепни и рисува с очите на мистика: видимото е само воал над невидимото.
1. Венера.
Според древния мит първият владетел на света – богът на небето Уран, е бил свален от трона от собствения си син Кронос. Капките кръв на Уран паднали в морето и образували пяна, от която се родила Венера, стояща върху мидична черупка. В картината на Ботичели тя срамежливо прикрива гърдите и утробата си. Пет Рочук нарича това „жест на съблазнителна чистота“. Както смятат изкуствоведите, за модел на образа на Венера е послужила Симонета Веспучи – първата флорентинска красавица, възлюблена на по-малкия си брат Лоренцо де Медичи, Джулиано. Тя починала в разцвета на силите си от туберкулоза.
2. МИДА
Символ на женската утроба, от която се появява Венера.
3. ЗЕФИР
Богът на западния пролетен вятър. Неоплатониците го идентифицирали с Ерос, бога на любовта. В мита за Венера Зефир с дъха си насочил мидата с богинята към остров Кипър, където тя стъпила на сушата.
4. ФЛОРА
Съпруга на Зефир, богинята на цветята. Съюзът на Зефир и Флора често се разглежда като алегория на единството на плътската (Флора) и духовната (Зефир) любов.
5. РОЗА
Символ на любовта и любовните страдания, причинени от нейните бодли.
6. КАМИШ
Символ на скромността на Венера, която сякаш се срамува от своята красота.
7. ОПА ТАЛО (ЦВЕТЕЩА)
Една от четирите дъщери на Зевс и Темида. Ори бяха отговорни за реда в природата и покровителстваха различните сезони. Тало „бдеше“ през пролетта и затова се считаше за спътница на Венера.
8. Синя метличина
Символ на плодовитостта, тъй като расте сред узрелите зърна.
9. МИРТ
Растение, което „обгръща“ дървесните стволове, символизиращо привързаност и вярност.
10. МИРТ
Растение, посветено на Венера (според разказа на древноримския поет Овидий, когато богинята на любовта стъпила на земята на Кипър, тя покрила голотата си с мирт) и затова се смятало за още един символ на плодородието.
11. АЛАЙ МАНТИЯ
Символ на божествената сила, която властва над света.
12. Маргаритка
Символ на невинност и чистота.
13. АНЕМОНА
Символ на трагична любов, чашата на която ще трябва да изпие Венера на земята. Според мита Венера се влюбила в очарователния пастир Адонис. Но любовта била краткотрайна: Адонис загинал на лов от бивни на див зъб. От сълзите, които богинята проляла над тялото на любимия си, се родила анемона.
14. ПОРТОКАЛОВО ДЪРВО
Символизира надеждата за вечен живот (портокалът е вечнозелено дърво).
Стефан Серезлиев, Лора Заведецка
Ботичели — между видимото и невидимото
Сандро Ботичели (1445–1510) е един от малкото ренесансови майстори, чието творчество не може да се разбере без ключа на езотеричната философия на епохата.
Флоренция на Медичите е интелектуален котел, в който неоплатонизмът на Марсилио Фичино се смесва с херметизма, кабалата и християнската теология. Ботичели е пряко свързан с тези кръгове и платонистката академия на Лоренцо Великолепни. Това обяснява защо картините му са нещо повече от красиви образи.
«Пролет» (Primavera) и «Раждането на Венера» не са просто митологични сцени. Според неоплатонистката интерпретация Венера е символ на Humanitas — небесната любов, посредник между божественото и човешкото. Трите Грации изобразяват движението на красотата: от Бога към света и обратно. Цветята, жестовете, погледите — всичко е натоварено със значение, което съвременният зрител вижда, без да разчита.
В края на живота си, под влиянието на Савонарола, Ботичели се обръща към аскетизъм и покаяние. «Мистичното Рождество» (1501) носи апокалиптичен надпис и е единствената картина, която сам е подписал и датирал — знак, че я е смятал за лично изповедание.
Ботичели рисува с очите на мистика: видимото е само воал над невидимото.
