Анди Пуздер и Джейкъб Хелбърг
23 март 2026 г
Европа пропуска ИИ революцията: регулации, енергийни грешки и надпреварата с Китай
Докато САЩ харчат като в Индустриалната революция, ЕС задушава иновациите с наредби и губи позиции в глобалната надпревара за изкуствен интелект
Икономика, която чака прилива на изкуствения интелект, вероятно ще го пропусне. Безпрецедентните капиталови разходи за ИИ в САЩ вече са значителен двигател на брутния вътрешен продукт, измествайки потребителските разходи като водещ фактор на икономическия растеж. Американските компании харчат сякаш това е Индустриалната революция — и с основателна причина: Западът е в надпревара с Китай за превъзходство в областта на ИИ, и трябва да победи. Но европейските политически грешки застрашават шансовете на Запада — и заедно с тях бъдещата сигурност и икономически растеж на Европа.
«Голямото отклонение» — историческа аналогия с тревожни последици
Скорошен доклад на Съвета на икономическите съветници на Белия дом, «Изкуственият интелект и голямото отклонение», защитава аргументите в полза на иновациите в областта на ИИ. Терминът «Голямо отклонение» (Great Divergence) първоначално се отнася до икономическата пропаст, възникнала по времето на Индустриалната революция: страните, успели да се индустриализират, просперираха; онези, които не успяха, изостанаха. ИИ има потенциала да създаде второ голямо разминаване — между държавите, инвестиращи в ИИ технологии и инфраструктура, и тези, които не го правят.
Освен икономическите си последици, ИИ ще определи и националната сигурност — кой печели конфликтите и чия визия за глобалния ред надделява. Предимствата в разузнаването, логистиката и вземането на решения, осигурени от ИИ системите, ще донесат краткосрочни военни печалби и натрупващи се стратегически предимства, простиращи се далеч в бъдещето.
САЩ остават начело в тази надпревара, а президентът Тръмп е съсредоточен върху победата. Китай обаче е непосредствено зад тях. Европа разполага с таланта, компаниите и капитала да бъде важен партньор — но за да се отключи този потенциал, регулаторите на ЕС трябва да изберат растеж и иновации пред стагнация и задушаване в енергетиката, разрешителния режим и регулацията на ИИ.
Енергийната политика на ЕС — пречка за реиндустриализацията
Европа се нуждае от изобилна и достъпна енергия. В продължение на години европейците инвестираха в убеждението, че слънчевата и вятърната енергия могат да захранят индустриалната мощ на континента. Резултатът е деиндустриализация и високи енергийни разходи. Докато Европа започва да осъзнава нуждата си от по-голям растеж, въпросът е дали настоящата й енергийна политика може да поддържа необходимата реиндустриализация, отговаряйки едновременно на огромните енергийни нужди на развиващата се ИИ икономика.
Отговорът е категорично не: общото производство на електроенергия в Европа е намаляло през последните две десетилетия. За да се включи пълноценно в ИИ икономиката, ЕС трябва да приеме добавяне на нови енергийни мощности вместо просто преход между видове енергия, като отхвърли политики, увеличаващи разходите и ограничаващи използването на изкопаеми горива.
Регулаторният лабиринт задушава инвестициите
ЕС трябва и да строи. Необходими са центрове за данни и достъп до американския ИИ хардуерен стек. Компании с ресурси за изграждане на многомилиардна ИИ инфраструктура вече оперират в Европа, осигурявайки работа на хиляди европейци. Те са готови да инвестират и да растат, въвеждайки Европа в ИИ икономиката като пълноправен партньор. Тежките регулации на ЕС обаче задушават тези амбиции, нерядко изтласквайки компаниите напълно от европейския пазар.
За да ги задържи, ЕС трябва бързо и амбициозно да дерегулира. Сред законодателните актове, налагащи строги и дублиращи се регулации, са:
- Законът за ИИ — изисква предварителни оценки на риска, висококачествени набори от данни, подробни логове, документация и човешки контрол дори преди продуктите да излязат на пазара;
- Законът за дигиталните услуги (Digital Services Act);
- Законът за дигиталните пазари (Digital Markets Act);
- Законът за данните (Data Act);
- Законът за киберустойчивост (Cyber Resilience Act).
Всички те увеличават разходите за съответствие, забавят пускането на продукти, ограничават достъпа до данни и излагат компаниите на риск от милиарди глоби. Много от изискванията са непрактични за разработване на ИИ на фронтира — по-скоро план за изкарване на иновациите от Европа, отколкото рамка за безопасност.
Гласът отвътре: какво казва шефът на Mistral AI
Главният изпълнителен директор на Mistral AI Артър Менш — ръководещ най-известната европейска ИИ компания — е категоричен:
«Законът за ИИ ефективно затвърждава съществуването на две категории компании: тези с право да се мащабират, и тези, които не могат, защото им липсва армия от юристи — тоест новодошлите.»
Менш твърди, че Законът за ИИ е трябвало да се фокусира върху безопасността на продуктите за конкретни високорискови приложения като здравеопазването, вместо да регулира основополагащите модели в общ план.
Европа пред избор
Ако ЕС не промени курса си, САЩ могат да оставят Европа зад себе си — резултат, нежелан и за Америка. Европа ще бъде разоръжена икономически и военно, а Западът ще остане без мощни съюзници в надпреварата срещу китайското господство.
Америка следва прагматичен, ориентиран към растежа подход: Планът за действие в областта на ИИ за 2025 г. почива на три стълба — «иновации, инфраструктура и международна дипломация и сигурност» — и признава, че регулаторните структури трябва да насърчават бързи и всеобхватни иновации.
Европа може да участва в тази архитектура — но трябва да се прояви като истински партньор. Инициативата Pax Silica на Държавния департамент изгражда именно необходимата на ИИ надпреварата мрежа, свързваща енергийни мощности, критични минерали, производство на полупроводници и изчислителен капацитет в доверени държави. Талантът, капиталът и индустриалната база на ЕС принадлежат към тази мрежа.
Европа може да се присъедини към САЩ и другите икономики, ориентиращи се към ИИ. Или може да продължи да регулира, докато стане незначителна.
Г-н Пуздер е посланик на САЩ в Европейския съюз. Г-н Хелберг е заместник-държавен секретар по икономическия растеж, енергетиката и околната среда.
