Генерал Иван Колев е български военен командир, наричан от много историци и общественици «бащата на българската конница». Той е един от най-прославените български пълководци, на когото Родината дължи връщането на Добруджа по време на Първата световна война (1914-1918). Днес генерал Колев е почитан като един от най-големите български военни стратези и патриоти.
Ранни години и военна кариера
Иван Колев е роден на 15 септември 1863 г. в Руската империя, по-точно в Бесарабия, където и до днес има голяма българска общност. След Освобождението заминава за България, където решава да гради чиновническа кариера, но избухналата през 1885 г. Сръбско-българска война променя кардинално неговия живот. Той се записва доброволец, а на следващата година постъпва във Военното училище.
Българското общество е дълбоко разделено в отношението си спрямо Русия. Младият Колев, като юнкер и русофил, участва в детронацията на княз Александър I Батенберг. Заради това си «прегрешение» е временно отстранен, но по-късно е възстановен и дори успява да завърши една от най-престижните за времето си военни академии — на Италианското кралство в Торино.
Иван Колев е изцяло отдаден на българската армия. По време на Междусъюзническата война е началник-щаб на Пета армия под командването на ген. Стефан Тошев. През 1914 г. е произведен в чин генерал-майор, а от 1915 г. е начело на Първа конна дивизия, която превръща в добре смазана бойна машина.
Добруджанската епопея
На 1 септември 1916 г. започва войната срещу Румъния, която е «забила нож в гърба на България» по време на Междусъюзническата война и е окупирала Южна Добруджа.
Предателството е наказано още в първите дни на румънската кампания, когато обединените българо-германски сили, подкрепени от турски и австро-унгарски части, смазват всяка съпротива на румънците и техните съюзници руснаци и сърби.
Битката при Добрич
Добричката епопея на Трета българска армия започва на 5 септември 1916 г. и продължава три дни. Командир на българите е прославеният генерал Иван Колев, а на сражаващите се срещу тях обединени руски, румънски и сръбски сили е генерал Андрей Зайончковски, който освен всичко е прочут историк и автор на трудове за Кримската война. Въпреки численото превъзходство на противника, който разполага с 46 батальона и 19 кавалерийски ескадрона срещу 23 батальона и 17 кавалерийски ескадрона за българите, той не само, че не успява да премине в настъпление, но е принуден да бяга позорно от своите позиции, преследван от Първа конна дивизия на ген. Колев.
Добричката епопея, заедно с победите при Силистра и Тутракан, спомага за бързото освобождение на Южна Добруджа. В тази битка за пръв път в най-новата ни история българската армия се изправя срещу своята Освободителка Русия и ѝ нанася сериозно поражение.
«България е над всичко»
И победата е извоювана от ген. Колев, за когото България е над всичко. Той се сражава за Родината срещу руснаците без сантимент и колебание. Известни са неговите думи:
«Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!»
Когато главнокомандващият частите на Централните сили на Балканите фелдмаршал Аугуст фон Макензен пристига в Добруджа, за да награди лично генерал Иван Колев с немски железен кръст за храброст през септември 1916 година, казва:
«Една красива легенда се разнесе по целия свят – легенда за непобедимата и безумно храбра българска конница. И в най-затънтената планинска хижа старците, жените и децата, събрани около огъня, приказваха за чудесата от храброст и самопожертвуване, извършени от родната конница из просторните полета на Добруджа.»
Край на един живот в служба на отечеството
С разклатено здраве генералът е изпратен да се лекува в Австрийската империя, но така и никога не се завръща в своята Родина. Умира на 54 години, на 29 юли 1917 г. във Виена. Получава орден «За храброст» ІІ степен посмъртно.
«Щастливец, той си отиде, като отнесе в сърцето си образа на една велика и обединена България» са думи на един от неговите подчинени сънародници.
Патриархът на българската литература Иван Вазов посвещава на Иван Колев стихотворението «Добруджанската конница». Името на генерал Иван Колев дълги години е подложено на забвение, защото е победил и разгромил руснаците. Това е причина в периода, когато България е била част от Съветската орбита, неговият подвиг да не се споменава и отбелязва никъде, което е и причина, за голямо съжаление, днес малко хора да са чували за неговото име и велик подвиг.
Вечна слава пред бащата на българската конница, водил множество сражения в защита на отечеството.
