Какво би казал Исус за изкуствения интелект? Строим ли нов златен телец?
Рик Хамлин
8 март 2026 г.
Ако не избереш религия, религията ще избере теб. Това е някак заложено в нас — имаме нужда да се покланяме на нещо. Последната мода изглежда е изкуственият интелект.
Говорим за фалшиви идоли. Влизам в компютъра си и всички тези гласове ми крещят — понякога използвайки същите думи, които е използвал Исус — и ме молят да ги «следвам».
«Да ги следвам?» — питам се аз. «Не трябва ли да следвам Теб, Господи?»
Чудя се: колко от всичко това е просто генерирано от изкуствен интелект? Колко от това, което чета, идва от изкуствен интелект? Питам се: «Исусе, какво би мислил за всичко това?»
Удобството на всезнанието
Разбира се, това е удобно. Ако търся библейски стих, мога да кликна на ChatGPT и да говоря в телефона си. Отговорът идва за секунди — глава и стих. Не може да бъде по-лесно.
Ако Бог е всезнаещ, изкуственият интелект изглежда «суперзнаещ». Понякога може да греши. Понякога е шокиращо предубеден. Но тогава — откъде е взел това, което знае? От нас. От това, с което е бил «нахранен». По същия начин: откъде сме научили това, което знаем за Исус? От неговите последователи. От историите, които са разказвали и преразказвали, и накрая са записали.
Как вярата еволюира заедно с медиите
Струва си да се замислим как нашата практика на вярата е еволюирала с еволюцията на средствата за нейното предаване:
- По времето на Исус малцина хора можеха да четат, но можеха да слушат нещо, прочетено в синагогата — и да го запомнят, да размишляват върху него, да го запечатат завинаги в съзнанието си.
- С течение на времето думите на Исус бяха преписани на ръка върху пергамент и се предаваха по този начин до появата на печатането през 15. век.
- С печатната Библия вярващите вече можеха да получат собствен екземпляр. С новите преводи на народните езици тя се разпространи като горски пожар.
Тогава AI не е ли просто още една еволюция в предаването на Словото? Много по-лесно е да намериш конкретен библейски стих или пасаж с помощта на AI, отколкото да прелистваш конкорданс или десетки страници. Нито пък трябва да молиш някого за помощ.
Какво се губи
И все пак се страхувам, че нещо се губи.
Част от това е опитът на общността. Мога да задавам всякакви въпроси чрез изкуствения интелект, седейки сам на дивана у дома. Но какво ще стане с чудото, което изпитвам, когато съм с други вярващи в църквата или когато се събираме за изучаване на Библията — дори и по Zoom? Винаги има онези просветляващи моменти, когато някой каже нещо, което ме докосва. Не каза ли Исус:
«Където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз сред тях.»
Другото, от което се страхувам, е начинът, по който изкуственият интелект променя мозъците ни — и моя. Преди лесно запомнях телефонните номера на хората. Бяха запечатани в главата ми. Но сега, когато са записани в телефона, не е нужно да ги помня. И не мога да живея без телефона си.
Исус в пустинята — и ние
Това ме кара да се замисля за това, което Исус е направил, преди да започне своето служение. Той е отишъл в пустинята за 40 дни — нещо, което празнуваме всяка година по време на Великия пост. Бил е без храна и вода, без приятели, изкушаван от дявола. Но е трябвало да разчита изцяло на Бога. Това е било всичко, което е имал — и то е било повече от достатъчно.
Какво мисля, че Исус би казал за изкуствения интелект? Той ни разбира и разбира света много по-добре от нас. Той е видял как иновациите могат да подобрят живота ни. Но той е способен да сподели нещо, което изкуственият интелект никога не може да предаде — тази дълбока, мистична страна.
Един мой приятел попита ChatGPT дали има душа. Отговорът беше:
«Не съм програмиран да имам душа.»
Изкуственият интелект може да изглежда всезнаещ, но именно в незнанието ние опознаваме Исус. Както той е казал:
«Който намери живота си, ще го изгуби, а който изгуби живота си заради мен, ще го намери.»
Послание за Великия пост
Това е моето послание към себе си за Великия пост: оставете телефона настрана за известно време. Не е нужно да са 40 дни — дори 40 минути ще са нещо. Отвърни се от компютъра. Слушай и усети любовта на Исус. Тя е по-голяма от всичко, което AI може да направи или каже.
Не е нужно да го пиша в ChatGPT. Мога да затворя очи и да се обърна към небесата: «Исусе, помогни ми да те следвам.» Той знае какво искам повече, отколкото аз бих могъл да осъзная.
Рик Хамлин е автор на много книги, включително „Finding God on the A Train” (Намиране на Бога във влак А) – алтернативен избор за Книга на месеца, както и „Ten Prayers You Can’t Live Without” (Десет молитви, без които не можеш да живееш) и „Pray for Me” (Моли се за мен). Работил е в екипа на Guideposts, най-наскоро като главен редактор, и допринася за различни публикации, включително молитвеника „Walking in Grace“ (Ходене в благодат). Той е автор на новата книга „Everlasting Jesus: 40 Days of Timeless Wisdom for Modern Living“ (Вечният Исус: 40 дни безвременна мъдрост за съвременния живот) (Morehouse, 10 март 2026 г.).
Рик Хамлин е епископалец (Anglican/Episcopal) — принадлежи към Епископалната църква на САЩ, която е американският клон на Англиканската общност. Епископалната църква наистина има много допирни точки с православието — литургична традиция, почит към светиите, акцент върху тайнствата и медитативна молитвена практика. Хамлин пише и за християнска медитация и съзерцателна молитва, което допълнително засилва сходството с православната духовност – б.р.
