
Между културата и политиката
Най-напред да отворим темата с нещо, което съм си подготвила, което е точно за култура и политика. Едно изказване на Йосиф Бродски:
За равнодушието си към културата обществото се разплаща най-напред с гражданските си свободи. Стесняването на културния кръгозор е майка на стесняването на политическия кръгозор. Нищо не проправя така пътя на тиранията, както културната самокастрация. Когато после почват да секат глави, то е даже еротично.
Ами защото се оказва, че от чисто психологическа гледна точка гняв, страх и омраза действат най-лесно. Да те разбъркат вътрешно до степен да не можеш да мислиш рационално. Това е нещото, на което хората реагират първосигнално и то се ползва изключително успешно и за фалшиви новини, и за откровени конспирации, и за тролски коментари.
Това не е само у нас. Има една любима моя книга на Майкъл Крайтън – „Състояние на страх“, – която е доста стара, от 2000-те години, която беше първото нещо, което тогава като го прочетох, ми обърна внимание върху това, че най-лесно се ръководи едно общество чрез страх. И вътре той беше застъпил тезата, че след като пада „Желязната завеса“ и изчезват класическите плашила и за единия лагер, и за другия лагер, и трябва много бързо да се намери нова тема, която да „страхува“ хората, за да могат отново да ги вкарат в канала и да ги ръководят лесно. И в случая, понеже в онези години той изказва тезата, че това е страхът от екологията и климатичните промени, екологичните кризи и т.н. Днес вече са се добавили и много други неща, но все в областта на страха.
Спомняте си, преди известно време имаше в Галиче едно подправяне на бюлетини, в което въпросната жена, която подправят бюлетините, подправя, гледа в камерата, подправя, гледа в камерата. Сега тук възниква един много логичен въпрос. Всички знаем колко много хиляди камери има за проследяването на изборния процес. Това са стотици хиляди части материал. Как пък уцелиха точно това нещо да ни го пуснат? Питам аз. Логично.
– Ама след като я поглежда, тя много добре знае какво прави. Била е накарана и си го знаят на коя минута е и на коя касета.
– Точно така и тя беше представител на една определена по-малка политическа формация.
– Ние, между другото, може да си позволим смелостта тук да назоваваме хора и партии.
– ППДБ. Но това пък действа веднага, когато хората не се замислят за това. За този факт, че има толкова стотици часове записи от този изборен процес. Веднага им се дава готова дъвка, че хартията много лесно се подправя.
Това нещо, което говори професор Якимова в нейната книга „Страх и пропаганда“ от 2022 г. Тя е проследила процеса от 2013-та година, когато стана Майдана, след 2014-та, когато стана референдума с Крим, до 2022-ра година. С екип от хора го е направила. Това, което изважда вътре като изводи и наблюдения, е повече от плашещо. Тя говори за това, че постепенно след периода на така наречената дълбока оран, което са първите години, което означава, че с такива от време на време публикации се тества водата, да се види хората на какво реагират и доколко реагират. И когато се види, че едно общество поддава, атаката се засилва.
Нашият бюджет за отбрана тепърва се опитваме да го вдигнем. Нали вие виждате, че армията ни е около 30 – 32 000 души. Сега това, което е притеснително, значи България е имала армия около 700 000 души по времето на Балканските войни. При по-малко с няколко милиона население. А в момента на 6 милиона и 300 000 приблизително население имаме 32 000 армия. И на този фон, дето се ръчкат по руска линия – да излизаме от НАТО, да излизаме от НАТО, да излизаме от НАТО. Хубаво, ще излезем от НАТО. Кой ще ни пази с 32 000 армия? Ние сме с два самолета.
СТАМБОЛОВ: Политическият пиар има три задачи: да надъха собствената маса, да им даде аргументи в спора с опоненти. Така че той взима готови хора, които са решили да гласуват за теб, и ги аргументира, повдига им тонуса. Вторият вид е да хване инертен човек, който няма желание да гласува, и да го накара да гласува за теб. И третото, което би трябвало да е висшият пилотаж – да откъсне някого, който е решил да гласува за противника, да го накара да гласува за теб. Всъщност цялото това нещо, което започнахме, тази мрежа с тролски фабрики, дезинформация и фалшиви новини, може ли да се каже, че приоритетно работят върху една от тези три цели? И коя?
– Аз мисля, че и върху трите по някакъв начин работят в зависимост от това каква е пропагандата, която се дели на бяла и черна, защото пиарът всъщност по съвременно му е пропаганда. Тоест той е това.
– „Пропаганда“ не е мръсна дума, тя става такава след Втората световна войн.
– Реално погледнато, пропагандата не е нито лоша, нито добра.
СТАМБОЛОВ: Преди 2-3 седмици на вашия стол беше Димитър Ганев от Тренд и проведохме точно този разговор, защото аз бях на абсолютно същото ваше мнение и му казах, че много силно желая да се забрани да се публикуват всякакви прогнози преди изборите. да минат изборите, пък на другата сутрин да бъдем изненадани приятно или неприятно от това какво се е случило, а не преди това. И той тогава ми каза, че това има този ефект. Ефектът Band wagon има сравнително малко влияние върху другия вот. И другото, което казахте и вие. Не в последната седмица, в деня на изборите 30-40% хората не знаят за кого ще гласуват!
– Ами то затова и обикновено тогава се правят големите машинации от рода на Костинброд. То се прави умишлено. Затова такова нещо имаше и при Макрон, нали? Да се пуснат в последния момент и при изборите в САЩ 2016 та година, да се пуснат едни имейли, които са хакнати от кореспонденцията на врага. И тези неща влияят върху вота и то се прави умишлено. Това също е част от хибридната война. Това е част всъщност от цветните революции, защото това, което беше организирано при нас 2021 година, то е, ако прочете човек технологията на цветните революции, то е първа точка. Прави се така. У нас го има едно към едно, точка по точка. Прави се това.
– Кажете за технологията на цветните революции. Каква е
Рецептата за една цветна революция
– Ами то е дълго, но да речем, най-първо трябва да настроиш хората срещу управляващото легитимно мнозинство. Има редица техники. Обикновено, понеже теорията идва откъм Америка, това означава да имаш НПО-та на местна почва. Да имаш медии, които ти субсидираш, да имаш изявени личности, които са ти фенове, хора, които ти си подготвил в университетите си, които да могат да започнат точно като китайска капка това, което вие казвате, да говорят за едни и същи наративи. Тук са много правозащитни организации като Хелзинкският комитет например, или пък природозащитни организации като „Зелени Балкани“ и т.н. Които вие виждате, че вървят с еднакви наративи и тези хора, понеже част от тях са уважавани в обществото, привличат внимание. Тяхната цел е да увлекат младите постепенно, постепенно, като винаги, когато се правят някакви акции, било то протестни, някакви шествия или може да бъде флашмоб, или може да бъде някакви статии в конкретни медии и т.н.
Тези хора винаги да изтъкват, че това е мирно и винаги да го има лайтмотивът, че ние защитаваме правата на хората. Докато се набере една такава енергия в обществото, която всеки опит на законното правителство да противостои на това да може да бъде обърнат срещу него, като се каже, че това нарушава свободата на словото или правата на гражданите. И то се работи целенасочено, то не е за два дни. Целенасочено се работи, докато в един момент ти поставиш това правителство в положение каквото и да каже, ти да си антитеза. И понеже вече си набрал инерция в обществото, хората ти вярват безрезервно.
Когато се стигне до протести, трябва да се набележат лидери вътре, които има точна конфигурация какви трябва да бъдат. Това трябва да са хора, които са прозападно ориентирани, които да не са били в коалиция с управляващата, с управляващата партия или ако са били, да са напуснали така с апломб. Тези хора трябва да се представят като чисти, като изразител на народната воля. Това непрекъснато трябва да се повтаря, че е израз на народната воля, на народната воля, без да си даваш сметка, че много често те са изразител на, да кажем, 300 000 души, обаче, подкрепени с добри медии, които са субсидирани от същата държава.
Така започва постепенно да се нагнетява напрежение. Обявява се партията, която е управляваща, за диктаторска, лидерът – за диктатор. Това нещо се подкрепя с нарочно поръчани статии. Неведнъж излязоха такива материали в „Политико“, които същите тези хора, които се борят срещу „диктатора“, са поръчали тайно на „независими“ журналисти, пишещи за „Политико“, на които просто им се подава една информация и те я публикуват в „Политико“ под собственото си име. След което това нещо се връща обратно в България. И те казват: Виждате ли в чужбина как са ни изтипосали? Изключително просто. Същото нещо се прави, включително с политици, които са с нашите сили. Това нещо го имаше в случая със сенатор Боб Менендес, който пък и го осъдиха за корупция. Но колко хора знаят, след като тук се разшумя, че този човек, който осъжда нашата корупция и нашата мафия, всъщност е осъден за корупция на 11 години затвор миналата година?
СТАМБОЛОВ: Добре да, кажете. Съвсем не говорим за последните протести, които наистина бяха впечатляващо масови.
– Но бяха три дни.
– Окей, но да речем бяха масови. Какви ОБАЧЕ бяха сестрите, медицинските сестри Мая Манолова, та разтресоха цялата държава? Какви бяха майките на деца в колички? Разтресоха и те цялата държава. Дали не ги ползва някой като елемент в цялата картина?
– Аз съм сигурна, че ги ползва, защото те след това, без да им се подобри положението изчезнаха. Ако те наистина бяха там за това, за което трябваше да бъдат, защо изчезнаха, при положение, че не им се подобри положението? Къде отидоха?
Припознават се три вида сили твърда, умна и мека. Твърдата сила е обикновено чрез подкупи и агресия. Това може да са икономически санкции, да те сплашват, че ще ти отвлекат президента примерно или каквото и да било там. Или да ти подкупват правителството, за да прокарваш съответните интереси. Това е твърдата сила. Меката сила е тази, която чрез предразполагане на обществото в чуждата държава ти да го спечелиш, да защитава твоите каузи. Значи ти трябва да го подлъжеш по някакъв начин. И това обикновено става чрез култура, изкуство и спорт. Това са визитките на една страна. Умната сила е тази, която съчетава и двете. То е тояга, морков, тояга, морков. Меката сила всъщност изключително ефективно се упражнява у нас чрез турски сериали. Изведнъж всички заобичаха Турция.
СТАМБОЛОВ: Но всъщност ние минахме в света на прекрасното от света на грозното. Да се върнем пак там. Каква е ролята на сериалите и филмите в грозната манипулация? Ето например сега според мен се прекалява с Пепеляшка. Да е негърка е малко прекалено. Не знам какво мислите.
– Ами това има такова нещо. За съжаление покрай либералната политика покрай либералното завиване на Запада се въведоха едни квоти. Благодарение на които, ако ти ги покриваш, които са свързани с малцинства, с етнос и т.н., които, ако ги покриваш, имаш по-голям шанс да ти отпуснат средства по, да речем, европейски програми. Да се върнем към Европа.
– Затова ли има гей във всеки филм?
– Донякъде. Донякъде, да. И те ти казват: ако искаш примерно да имаш по-голям шанс, да кажем, пред програма „Медия“, ти трябва да отговаряш на определени критерии. Тези неща ти носят допълнителни точки, което изкривява продукцията, която се появява на пазара като тематика.