Молдова пред избори: между «евроинтеграцията» и геополитическата пропаст
Тези дни реших да обърна поглед и към ставащото в Молдова, защото тези процеси често се пропускат в тяхната цикличност. А именно повторяемостта им в страните на Източна Европа, които не са се заявили категорично като йесмени на европейската политика и си позволяват критично мислене, е полезна за общия анализ и синтез. И за историческия прочит на съвремието, и за корекции на база чужд «демократичен» опит, и изобщо за осмислянето на случващото се около нас.
Любопитното в случая с Молдова е, че този тип процеси, в които се налага определен стандарт без реално да се търси представителност на решенията във волята на избирателите, не са изключение в Европейския съюз. У нас, в България, репресиите и арестите не са добили толкова категоричен характер, може би защото резултатите се постигат с «мека сила» — посредством целия апарат на т.нар. граждански сдружения, финансирани през западни фондации.
В Молдова ситуацията е по-различна. Това е държава, бивша част от СССР, в която руският език и славянската култура все още заемат важно място в обществения и културен код. Ако се съди по резултатите от президентските избори през ноември 2024 г., обществото е силно разделено по въпросите за цивилизационния модел, в който гражданите желаят да живеят.
От една страна стои традиционният политически модел, който държи на добрите отношения с днешната Руска федерация. От друга — общественото пространство е наситено със съблазните на «евроинтеграцията», обещаващи благоденствие, стига държавата да продължи до край курса към отказ от пълен суверенитет.
Мая Санду и «новият европейски политик»
Избраната и преизбрана за президент на Молдова Мая Санду категорично се вписва в архетипа на новия европейски политик. Тя е част от цяла плеяда жени-политици, превърнали се в символ на новия либерален политически модел в Европа — Кая Калас, Керсти Калюлайд, Сана Марин, Ингрида Шимоните, Мете Фредериксен, Зузана Чапутова, Урсула фон дер Лайен и други.
Цялата тази политическа генерация според критиците си се характеризира с идеологизация, крайност по отношение на джендър и мултикултурните политики, агресивна русофобия и отсъствие на прагматичен икономически реализъм.
Коя е всъщност Мая Санду?
Родена е на 24 май 1972 г. в Рисипени, тогава в Молдавска ССР. Завършва икономика и международни отношения в Кишинев, а по-късно и школата «Джон Ф. Кенеди» към Харвардския университет. Работи като съветник в Световната банка във Вашингтон. Била е министър на образованието, министър-председател и от 2020 г. е президент на Молдова.
В публичното пространство Санду се представя като гарант за демократичните ценности и европейския курс на страната. Според нейните противници обаче управлението ѝ придобива все по-авторитарен характер, при който опозицията бива маргинализирана, а държавният апарат — използван за политически натиск.
Репресии, арести и контрол над опозицията
След серия публикации в европейските медии за предполагаема «руска намеса» в изборите последваха и шумни арести. Сред задържаните е Евгения Гуцул — башкан на Гагаузия, осъдена по обвинения за незаконно финансиране на предизборна кампания.
Според критиците на режима присъдата има преди всичко демонстративен характер — предупреждение към всички политически сили и граждани, които не споделят официалния курс.
В анализа се прави паралел между Молдова и Румъния, където Калин Джорджеску беше възпрепятстван да участва в президентските избори, както и с процесите в България, където според автора съществува «симулирана опозиционност», а реалните алтернативи са системно остракирани.
Войната за медиите и «руската дезинформация»
Под лозунга за «борба с руската дезинформация» Молдова постепенно ограничава достъпа до алтернативни медийни гледни точки. Руски медии бяха блокирани, а в социалните мрежи се използват добре познатите западни инструменти за «фактчекинг».
След бума на изкуствения интелект, според анализа, технологиите се използват активно за създаване на манипулативни материали, фалшиви видеа и кампании за дискредитиране на политически противници.
Икономиката между Брюксел и Москва
Един от най-чувствителните въпроси остава икономическият ефект от проевропейския курс на Молдова.
Въвеждането на санкции срещу Русия засяга традиционните пазари на молдовските стоки и води до рязко увеличение на цените на енергийните ресурси. Земеделският сектор, ориентиран към източните пазари, търпи сериозни загуби.
Според критиците финансовата помощ от Брюксел не компенсира реалните икономически щети и често обслужва интересите на местния политико-икономически елит.
Преднестровието и геополитическата ос
Особено важна остава темата за Преднестровието — автономния, рускоговорящ регион, който в новата стратегия за отбрана на Молдова вече е дефиниран като потенциална заплаха.
Кишинев засилва сътрудничеството си с НАТО и планира увеличаване на военните разходи. Според критиците това превръща Молдова в още една фронтова държава в геополитическия сблъсък между Русия и Запада.
Изборите през септември — тест за бъдещето на държавата
Предстоящите парламентарни избори на 28 септември се очертават като ключов момент за бъдещето на страната.
Според анализа властта разчита сериозно на гласовете на диаспората в Западна Европа, където са разкрити десетки избирателни секции, докато за близо половин милион молдовци в Русия са предвидени едва две секции.
Тази диспропорция според критиците представлява форма на политическо инженерство и страх от реалното възпроизвеждане на волята на избирателите.
Историята като бойно поле
Текстът обръща специално внимание и на историческия ревизионизъм, който според автора се използва за преформатиране на националната идентичност.
Като пример се посочват интерпретации на Втората световна война, ролята на СССР, както и отношението към историческата памет в постсоциалистическите държави.
Според автора Мая Санду използва подобни механизми и в Молдова, включително чрез преосмисляне на ролята на Румъния, Русия и Червената армия в историята на страната.
Държава между Изтока и Запада
Официалните социологически проучвания показват сериозно разделение в обществото и сравнително ограничена подкрепа за управляващата партия.
Основният опонент на Санду — Александър Стояногло — защитава тезата, че Молдова трябва да търси баланс между Запада и Изтока, съобразен с историческите, културните и цивилизационните особености на страната.
Именно това прави предстоящите избори толкова важни — защото те няма да определят просто следващото правителство, а самата геополитическа и цивилизационна посока на Молдова.
