7 юли 2025
Бившият сръбски президент Борис Тадич обвини сръбското правителство в събота, 5 юли, че нарушава конституционните си задължения, като отказва да свика предсрочни избори на фона на продължаващите масови протести. Сръбският президент Александър Вучич заяви на следващия ден, че правителството му няма да свика предсрочни избори, описвайки протестите като «координирана кампания», насочена към дестабилизиране на Сърбия, и обвини неназовани западни правителства в намеса.
Руското външно министерство наскоро заяви, че демонстрациите приличат на така наречените «цветни революции» – термин, който Москва използва, за да опише подкрепяните от Запада усилия за смяна на режима в Източна Европа.
Конституционна Криза и Институционална Слабост
Тадич твърди, че конституционното разпадане
Тадич, който беше президент на Сърбия от 2004 до 2012 г., заяви, че конституционният ред вече е «свален» и описа ситуацията като «извънредно положение», обявено от гражданите. Той каза, че изборите са законово и политически необходими поради мащаба на гражданското неподчинение.
Безизходицата разкри институционалната слабост в Сърбия, където размириците са свързани и с натиска на инвеститорите за добива на литий и забавената изборна реформа.
Според сръбската конституция парламентарните избори трябва да се провеждат на всеки четири години. Следващите избори са насрочени за декември 2027 г., но президентът може да разпусне парламента и да свика предсрочни избори при определени условия, включително политически кризи.
Протестите се Засилват: От ЖП Инцидент до Политически Искания
Протестите се засилват в Северна и Централна Сърбия
Обществените вълнения започнаха през ноември 2024 г. след срутването на навеса на жп гара в Нови Сад, Северна Сърбия, което доведе до смъртта на 16 души. Оттогава демонстрациите се разшириха, за да включват по-широки опасения относно:
- демократичното управление;
- независимостта на съдебната власт;
- свободата на печата.
Студенти и граждански платформи организираха поредица от шумни пътни и железопътни блокади, нарушавайки транспорта и ежедневието. На 5 юли полицията в Белград демонтира барикадите и задържа десетки протестиращи, подчертавайки ескалиращото напрежение между властите и демонстрантите.
«Репортери без граници» класира Сърбия на 98-мо място в своя Световен индекс за свобода на печата за 2025 г., позовавайки се на тормоз над независими медии и правителствен натиск върху телевизионните оператори. Индексът беше публикуван на 3 април.
Спорът за Лития и Контрапротести
Спорът за лития изплува отново
Протестите също така съживиха контрола върху литиевия проект Jadar в Западна Сърбия. Англо-австралийската минна компания Rio Tinto има за цел да разработи едно от най-големите литиеви находища в Европа, но проектът беше спрян през 2022 г. след обществена реакция.
Лидерите на протеста описаха обекта в Джадар като «символ на безотчетно управление» и призоваха за пълна прозрачност на всички сделки за чуждестранни инвестиции, свързани със стратегически ресурси.
Паралелно мобилизиране
Поддръжници на правителството създадоха контралагер «Кациленд» в Пионерския парк в Белград, привличайки националистически групи и селски профсъюзи. Сръбското правителство заяви, че лагерът демонстрира «обществена подкрепа за стабилността».
Адвокати в Сърбия твърдят, че макар Конституцията да не налага предсрочни избори, продължаващата обществена мобилизация и отказът от преговори могат да подкопаят демократичната легитимност на Сърбия.
Пътят на Сърбия към ЕС и Реакция на ЕК
Сърбия е страна-кандидатка за членство в ЕС, но отстъплението от демокрацията и нерешените опасения за върховенството на закона спряха процеса на присъединяване. Европейската комисия (ЕК) все още не е публикувала официален коментар за протестите.
