Тези, които с протестите си докараха Радев на власт, сега протестират срещу него
«Тук не е Москва»: първият протест срещу кабинета «Радев» събра стотици пред Министерския съвет
БОЕЦ и Манол Глишев организираха демонстрацията срещу бюджета, проруския курс и корупционния модел — и обявиха нов протест още следващата седмица
На 27 юни 2026 г., малко след 18:30 ч., стотици граждани се събраха пред Министерския съвет в София с български и европейски знамена, транспаранти и викове «Оставка!», «Тук не е Москва», «Мунчо е позор» и «Руско мекере». Движението по булевардите «Дондуков» и «Цар Освободител» беше временно блокирано. Демонстрацията приключи с изпълнение на националния химн на България от периода 1886–1947 г.
Кой организира протеста
Протестът беше организиран от гражданското сдружение БОЕЦ и активиста Манол Глишев. Глишев е едно от знаковите лица на гражданските протести срещу властта и задкулисието през последните години и обяви инициативата чрез своя YouTube канал и социалните мрежи под мотото «АнтиРадев. Време е за свобода».
Сред ораторите на протеста бяха адвокат Методи Лалов и Вера Стаевска от инициативата «Зелени закони». Сред протестиращите беше забелязан и Ивайло Караньотов от «Синя България». Официалната опозиция — ПП–ДБ и ГЕРБ — не участва в демонстрацията, което беше критикувано от самите организатори.
В края на събитието Глишев обясни, че протестът е набързо организиран и че самите организатори не са очаквали толкова много хора. Той пое ангажимент на следващия протест организацията да е по-добра. И действително — веднага след края му обяви нова демонстрация за следващата седмица.
Исканията на протестиращите
Организаторите формулират недоволството около няколко конкретни теми:
- бюджет 2026 с 5,7% дефицит — двойно над този в проектобюджета на правителството на Росен Желязков от декември 2025 г., който доведе до най-многобройните протести от десетилетия и оставка на кабинета;
- противоречие между изявлението на министъра на отбраната Димитър Стоянов, че България спира военната помощ за Украйна, и продължаващата продажба на оръжие за Киев;
- злепоставяне на България пред евроатлантическите съюзници;
- липса на действия срещу «модела Борисов–Пеевски» и назначения на кадри на ДПС и ГЕРБ;
- закриването едновременно на Комисията по досиетата и на Парламентарната комисия по демографската политика, децата и семейството;
- неотговорени въпроси около договора с «Боташ» и плащанията от половин милион лева на ден;
- твърдения за преориентиране на страната към руска сфера на влияние.
«Румен Радев си позволи да създаде такъв държавен бюджет, пред който дори росенжелязковият бюджет бледнее», каза Глишев.
«България от поне 82 години насам се управлява от неграмотни и простаци като Вълко Червенков, Антон Югов, Тодор Живков, Бойко Борисов и Румен Радев», заяви той в края на протеста.
Ще бъдат ли изпълнени исканията
Перспективите са скромни. Правителството на «Прогресивна България» разполага с парламентарна подкрепа и засега не проявява намерение да се оттегли. В деня на протеста Радев защити проектобюджета, определяйки го като «бюджет на реалността». Пред БТА Радев заяви, че не се притеснява от демонстрации и изтъкна конституционното право на всеки гражданин да протестира свободно. Според официалните изявления, кабинетът остава фокусиран върху повишаване на събираемостта на приходите и ограничаване на административните разходи.
ПП–ДБ са заявили готовност за вот на недоверие, но не са предприели конкретни стъпки. Липсата на широка партийна подкрепа за протеста го очертава засега като граждански сигнал, а не като непосредствена политическа заплаха за кабинета.
Реакции от институциите, медиите и наблюдателите
Реакциите са очаквано полярни. Методи Лалов нарече Радев «лъжец, каквито са Бойко Борисов и Делян Пеевски» и заяви, че България не може да служи на Путин, критикувайки едновременно и опозицията за отсъствието ѝ. Вера Стаевска от инициативата «Зелени закони» се обърна към събралите се с думите, че на площада всички са различни, но въпреки различията «всички мразим комунистите».
Надежда Нейнски посочи разминаване между публичните позиции на правителството и действията му в ЕС по санкциите срещу Русия, отбелязвайки, че премиерът разполага с инструменти да реализира заявените си позиции, но европейският консенсус остава различен.
Проучване на «Маркет Линкс», публикувано около времето на протеста, показва 45% доверие към правителството и едва 22% към парламента. Медийното отразяване беше широко — повечето издания акцентираха върху гражданския, а не партийния характер на инициативата.
Коментаторите отбелязват симетрията: правителство, свалено след два месеца в опозиция с помощта на улицата, сега само след два месеца на власт, среща същата улица. Независимо от политическия знак, това е сигнал, трудно за пренебрегване.
