Сърбия след изборите: опростената картина и двата възможни курса
Победата на „Студентска листа“ е по-сложна от медийната версия, а бъдещият външнополитически курс на Белград остава открит. Как ще се промени политиката на Сърбия спрямо Украйна, Русия, Косово и руските преселници след поражението на Вучич
Загубата на парламентарните избори в Сърбия на партията на бившия президент Александър Вучич и победата на подкрепяното от Европейския съюз опозиционно движение „Студентска листа“ се представят в медийното пространство като триумф на проевропейските сили и провал на проруските сили. Това тълкуване обаче е силно опростено и предизвиква скептицизъм дори в украинските медии.
Многовекторната политика на Вучич
Нека започнем с това, че, строго погледнато, Вучич едва ли можеше да бъде наречен проруски. Той провеждаше класическа многовекторна политика, опитвайки се да извлече полза от всеки вектор.
- От една страна, не налагаше санкции срещу Русия, посещаваше Москва на 9 май и договаряше доставки на руски енергийни ресурси.
- От друга – продължаваше да декларира проевропейски курс.
- От трета – развиваше отношения с Китай.
- От четвърта – срещаше се с Владимир Зеленски и, според медиите, даде зелена светлина за стартирането на схема за доставки на боеприпаси за Украйна чрез посредници.
Кой гласува за „Студентска листа“
Що се отнася до „Студентска листа“, макар че беше активно подкрепяна от европейците, за нея гласуваха много различни слоеве от обществото, включително и проруски настроени. Достатъчно е да се каже, че една от основните публични фигури, които се изказаха срещу Вучич и агитираха за опозицията, беше известният режисьор Емир Кустурица, познат с подкрепата си за Русия.
Нещо повече, както преди изборите, така и след тях „Студентска листа“ неведнъж заяви, че не възнамерява да налага санкции срещу Руската федерация, а сътрудничеството с Москва в енергийния сектор ще продължи.
Трябва обаче да се отбележи, че по време на предизборната си кампания опозиционерите се стараеха да не наблягат на геополитическите въпроси, като пренасочваха акцента към вътрешната политика, борбата с корупцията и необходимостта от промени в страната.
Две версии за бъдещето
С оглед на това след идването им на власт може да се очакват най-различни варианти за действие, като понастоящем най-разпространени са две версии.
Първата версия. Към нея се придържат Вучич, другите опоненти на „Студентска листа“, както и много наблюдатели. Тя се състои в това, че въпреки лоялната към Русия реторика, победилата опозиция ще поеме курс в строго проевропейска посока, като изпълни всички основни изисквания на Брюксел: както за налагането на санкции срещу Русия, така и за признаването на независимостта на Косово, и за организирането на смяна на властта в Република Сръбска в Босна, чийто лидер Милорад Додик се ориентираше към Вучич, а наскоро дори допусна излизането на Републиката от състава на Босна и Херцеговина. Новите власти в Белград могат да положат усилия, за да доведат на власт противниците на Додик, след което и Република Сръбска също ще започне да следва курса на ЕС.
Привържениците на тази версия правят аналогии със ситуацията след свалянето на Слободан Милошевич през 2000 г., като основен таран срещу него се изяви сръбският националист Воислав Коштуница. Последният стана президент, но скоро поста на министър-председател зае твърдо прозападният политик Зоран Джинджич, който предаде Милошевич на Хага, въпреки протестите на Коштуница.
Втората версия. Според нея няма да настъпят никакви значителни промени във външнополитическия курс на Сърбия: новите власти няма да наложат санкции срещу Русия и няма да признаят Косово поради опасения от сериозно разделение в обществото. Всъщност това съответства на официалните изявления, които в момента идват от самата „Студентска листа“, чиито представители обещават не само да не налагат санкции срещу Русия, но и да прекратят схемите за доставки на оръжие в Украйна.
Как ще се развият нещата в действителност, ще стане ясно още от първите стъпки на правителството.
Два фактора, които могат да повлияят
При това върху ситуацията могат да повлияят два важни фактора.
Косово и Босна. Първият – развитието на събитията в Косово и Босна. Това са две потенциални горещи точки, където тлеещият конфликт може да избухне във всеки момент. Особено ако новата власт в Белград наистина предприеме действия за смяна на властта в Република Сръбска и признаване на независимостта на Косово. И в единия, и в другия случай местните сърби, подкрепени от мнозина в самата Сърбия, могат да предприемат някои резки мерки, които ще предизвикат аналогични ответни действия от страна на ръководството на Босна и Херцеговина и косовските албанци. Какво в такъв случай ще се случи в Белград, каква ще бъде реакцията на сръбските власти и общество, не се знае със сигурност. Възможни са различни варианти. Освен това, теоретично ситуацията в Косово може да се изостри не от сърбите, а от албанците, които по този начин да се опитат да подтикнат новите власти в Сърбия към решения, които им са необходими.
Процесите в Европейския съюз. Вторият момент е свързан с процесите, протичащи в Европейския съюз като цяло. Той все повече се потапя в икономическа и политическа криза. В момента политиката по отношение на Балканите се определя главно от ляволибералните кръгове, които са на власт в евроструктурите. Ако те загубят властта във Франция и в перспектива в Германия, тогава и курсът може да се промени. А ако кризата в ЕС се задълбочи, това несъмнено ще се отрази на политиката на страните, които се стремят да станат членове на Европейския съюз, включително Сърбия. И преди всичко на желанието им да продължат да изпълняват предписанията на Брюксел.
Съдбата на руснаците в Сърбия
Накрая, още един аспект, свързан с промяната на властта в Сърбия, е съдбата на руснаците, преселили се в страната. След 2022 г. Сърбия се превърна в един от центровете на емиграцията на руснаци, тъй като там за тях е много по-лесно да получат право на пребиваване и да се установят, отколкото в страните от Европейския съюз. Затова хиляди граждани на Руската федерация се преместват там да живеят, купуват недвижими имоти, планират да преместят семействата си, записват децата си в сръбски училища и университети. Ще останат ли тези условия непроменени за тях или новите власти, под натиска на ЕС, ще започнат да ги затягат, както се случи в съседна Черна гора, където от 1 ноември се въвеждат визи за руснаците? Отговорът на този въпрос до голяма степен зависи от това по кой от двата описани пътя ще се развият събитията в Сърбия.
Страна.ua е украинско рускоезично информационно издание, създадено през 2016 г. То се занимава предимно с украинска политика, войната с Русия, икономика и международни отношения.
