Къде отидоха европейските пари: кои области в България са усвоили най-много от 2007 г. насам

От присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г. европейските фондове се превърнаха в един от най-големите източници на публични инвестиции в страната. С тях се строяха пътища, метро, водопроводи и пречиствателни станции, обновяваха се училища и градски центрове, финансираха се предприятия, социални услуги, обучение и административни реформи. Но къде всъщност отидоха тези пари?

---

Отговорът се оказва по-сложен, отколкото изглежда. Ако просто съберем проектите според адреса на бенефициента, огромна част от националните инфраструктурни инвестиции ще се окажат «в София», защото там се намират министерствата, Агенция «Пътна инфраструктура», държавните предприятия и други национални бенефициенти.

Затова за сравнение между областите U-DIGEST използва показателя за реално изплатените средства по договори на общините като бенефициенти по оперативните програми. Данните са от ИСУН и ИСУН 2020 и са обработени от Института за пазарна икономика в поредицата «Регионални профили».

Това не са «всички пари от ЕС», които някога са инвестирани физически на територията на съответната област. Това е по-тесен, но значително по-чист и съпоставим показател за способността на местната власт да привлича и реализира европейско финансиране.

Класацията на човек от населението

Последният напълно съпоставим набор от областни данни, който позволява проверка на конкретните стойности, е към 30 юни 2024 г. Средната стойност за страната тогава е 3175 лв. на човек.

Областите с най-високо усвояване на европейски средства на човек

За областите Бургас, Велико Търново и Шумен актуалните стойности присъстват в масива на «Регионални профили», но при настоящата проверка не могат да бъдат надеждно извлечени от публикуваните областни справки в същия формат. Затова U-DIGEST не ги поставя изкуствено в таблицата с приблизителни числа.

Това ограничение е важно: класацията показва сигурното подреждане на областите с проверими стойности, а не претендира за изкуствена точност там, където първичните данни не я позволяват.

София вече е първа, но Габрово дълго беше шампионът

Най-интересна е битката между столицата и Габрово.

Години наред Габрово беше безспорният първенец по усвоени европейски средства спрямо населението. През 2015 г. областта е получавала 1360 лв. на човек, а през 2016 г. – 1444 лв., което тогава я поставя на първо място в страната.

С натрупването на огромните инвестиции в София картината се обръща. Към средата на 2024 г. столицата вече достига 4719 лв. на човек, а Габрово остава непосредствено след нея с 4698 лв.

Разликата е само 21 лева на човек.

При София трябва да се има предвид и огромният мащаб на транспортните инвестиции – преди всичко метрото и модернизацията на градския транспорт.

Благоевград – ефектът «Струма»

Третото място на Благоевград също има ясно обяснение. Областта достига приблизително 4400 лв. на човек, а големите инфраструктурни инвестиции, свързани с автомагистрала «Струма», оказват сериозно влияние върху регионалния поток от европейско финансиране.

Още в предишни издания на «Регионални профили» ИПИ посочва именно строителството на «Струма» като една от основните причини Благоевград да се нарежда сред областите с най-висока концентрация на европейски инвестиции.

Северозападът не е на дъното

Една от изненадите е представянето на Северозападна България.

Ако европейските средства се разглеждат на човек от населението, Враца, Видин и Монтана се оказват в горната част на класацията:

Враца – 3796 лв., Видин – 3666 лв., Монтана – 3366 лв.

Това обаче не означава непременно, че европейското финансиране е преодоляло икономическото изоставане на Северозапада.

Има поне два фактора. Първо, европейските програми целенасочено финансират по-слабо развитите региони. Второ, бързото намаляване на населението механично увеличава размера на натрупаните средства, когато те бъдат разделени на броя жители.

Така една област може едновременно да бъде сред първенците по еврофондове на човек и сред най-бедните в страната.

Кърджали е под средното

Област Кърджали заема място в долната половина на класацията с 2529 лв. на човек при средно 3175 лв. за България.

ИПИ отбелязва, че усвояването на европейски средства в областта нараства, но продължава да изостава. Най-добре в самата област се представят общините Кърджали и Момчилград, но и техните показатели остават под средните за страната.

Това поставя Кърджали в интересна позиция – областта не е сред абсолютните аутсайдери, но значително изостава от други периферни и демографски по-слаби области като Видин, Враца, Монтана и Смолян.

Големите области не са непременно първенци

Друг интересен резултат е сравнително ниското място на някои от най-големите икономически центрове.

Пловдив е с 2368 лв. на човек, Варна – с 2165 лв., а Стара Загора – с 2684 лв.

Това показва защо класацията на глава от населението е необходима. Големите области могат да получават огромни суми в абсолютно изражение, но те се разпределят върху много повече жители.

Показателен е Пловдив. В абсолютни числа областта е сред безспорните лидери, но при преизчисляване на човек пада далеч назад.

А кой е получил най-много пари изобщо?

Тук картината се обръща.

При предишната пълна съпоставка на ИПИ в номинално изражение столицата е усвоила почти 5,5 млрд. лв. европейски средства.

Следват:

Пловдив – около 1,4 млрд. лв.;
Благоевград – около 1,2 млрд. лв.;
Бургас – около 1 млрд. лв.

На другия край са Търговище с малко над 165 млн. лв., както и Перник и Кюстендил – с по около 192 млн. лв.

Следователно двете класации измерват съвсем различни неща.

По абсолютен размер печелят големите градски и инфраструктурни центрове. По средства на човек нагоре се изкачват и сравнително малки области с активни общини и големи проекти.

Разликата между първия и последния е два пъти и половина

Към средата на 2024 г. столицата има 4719 лв. усвоени европейски средства на човек, докато Сливен е с 1893 лв.

Разликата е 2,49 пъти.

Търговище също остава под границата от 2000 лв. – 1971 лв. на човек. Следват Кюстендил, Пазарджик, Варна, Перник и Хасково.

Интересното е, че това не е просто разделение «богати срещу бедни». Сред областите с ниски стойности има както сравнително развити икономически центрове като Варна, така и по-бедни области като Кюстендил.

Еврофондовете не заличават регионалните различия

Това води до може би най-важния извод.

Самото получаване на повече европейски средства не гарантира автоматично по-високо икономическо развитие.

ИПИ още преди години установява, че не се наблюдава ясна статистическа връзка между количеството усвоени европейски средства и скоростта, с която отделните области догонват средните европейски нива на благосъстояние.

Видин и Враца са добър пример. Те са високо в класацията по евросредства на човек, но продължават да имат сериозни демографски и икономически проблеми.

Обратният пример е Варна – една от икономически най-силните области, която се намира сред последните по този конкретен показател.

Европейските пари следователно са важен инвестиционен ресурс, но сами по себе си не могат да заместят частните инвестиции, предприемачеството, човешкия капитал, демографията и качеството на местното управление.

Какво точно измерва тази класация

Необходимо е едно последно уточнение.

Таблицата не представлява счетоводен баланс на всеки евроцент, дошъл от ЕС и физически инвестиран на територията на дадена област.

Тя измерва реално изплатените средства по договори на общините като бенефициенти по оперативните програми, натрупани от началото на членството на България в ЕС и отнесени към населението.

Не са включени по същия начин всички проекти на национални институции, трансграничните програми, директно управляваните от Европейската комисия програми и Планът за възстановяване и устойчивост.

Това ограничение всъщност прави сравнението между областите по-честно. В противен случай седалището на дадена държавна агенция в София би могло статистически да «премести» в столицата инвестиция, която реално се изпълнява на стотици километри от нея.

Две различни Българии на картата на европейските пари

След близо две десетилетия членство в ЕС картата на европейското финансиране показва не просто кои области са получили повече.

Тя показва и огромните различия в административния капацитет, вида на проектите, инфраструктурните потребности и демографската ситуация.

София разполага с огромни инфраструктурни проекти. Габрово демонстрира трайно висока способност за усвояване. Благоевград получава силен тласък от транспортната инфраструктура. Северозападът получава сравнително много средства спрямо намаляващото си население. А редица големи икономически центрове се оказват изненадващо назад, когато абсолютните милиони бъдат разделени на броя жители.

Затова въпросът «Коя област е получила най-много европейски пари?» има поне два верни отговора.

В абсолютна стойност – София.

Спрямо населението – отново София, но практически наравно с Габрово.

А по-същественият въпрос вече не е колко европейски пари са усвоени, а какво е останало след тях и доколко инвестициите са променили икономиката и качеството на живот в съответната област.

---

Източници

• Информационна система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България – ИСУН
• ИСУН 2020 – публичен модул и Open Data
• Институт за пазарна икономика – «Регионални профили: показатели за развитие»
• «Регионални профили 2024»
• «Регионални профили 2025»
• Институт за пазарна икономика – анализи за усвояването на европейските средства по области и общини
• Сметна палата – одит на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС

U-DIGEST