Международен ден на Земята – 22 април

В Природен парк (ПП) „Сините камъни“ край Сливен се полагат усилия за връщането на лешоядите, подпомагат се популациите на Урумово лале и рядък вид орхидея. Това каза в интервю за БТА Красимир Цуцов, главен експерт “Биоразнообразие, природозащитна и консервационна дейност” в дирекцията на природния парк.

В парка от няколко години гнезди двойка от вида Белоглав лешояд, която дори е излюпила малко. Реинтродукцията на Белоглав лешояд започна през 2009 година, припомни той.

Срещат се и птици от вида Черен лешояд, които обикалят в района на Котел и се полагат грижи за вида. От дирекцията на ПП се надяват да се възстанови и популацията от Брадат лешояд. Завръщането на лешоядите в страната е кауза на организацията „Зелени Балкани“. За целта съдействат както от парка, така и международни организации.

В област Сливен се изпълняваше и проект за увеличаване на популацията на лалугерите, които са основна храна на грабливите птици. В района гнездят няколко двойки от защитения вид Царски орел, които се наблюдават от доброволци от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Проектът “Живот за царския орел” на Електроразпределение Юг намали смъртността при този вид чрез изолиране на електропроводите.

По проекти са подпомагани популациите на различни видове растения, каза още Красимир Цуцов. Пример за това е Дактилориза – вид орхидея, при която преди години са се срещали по 20-30 индивида. След окосяване на други доминантни видове, тази численост се е увеличила почти двойно. Подобни проекти има и за Урумовото лале, което е български ендемит и се среща само и единствено в България.

„Връщането на един вид изисква дългогодишна целенасочена работа и опити, обясни експертът. Един вид изчезва защото има сложна биологична и екологична особеност. Когато има сложен цикъл на развитие, условията на околната средата са променени, има човешко въздействие или друг фактор, популацията намалява и той изчезва. Връщането трябва да се случи по точно определена методика, изисква години. Когато на животните се създадат правилните условия – храна, местообитания, спокойствие, това води до възстановяване на тяхната популация“, коментира специалистът.

В последните близо десет години няма трайно изчезнали видове на територията на парка, каза още Красимир Цуцов. Има периоди, в които числеността им намалява, но впоследствие се възстановява.

Десетки са застрашените видове в парка, сред които Янкева кутявка – растение, което расте изцяло върху скални пукнатини, Тракийски клин, който е балкански ендемит, Урумовото лале, Елвезиевото кокиче, Алпийска розалия. Защитени видове са двата вида сухоземни костенурки, жабата Жълтокоремна бумка и др.

Днешният Международен ден на майката Земя се отбелязва от 2010 г. с резолюция на Общото събрание на ООН от 22 април 2009 г., за да се напомни на международната общност за пряката зависимост между човека, планетата и нейните екосистеми. До 2009 г. 22 април се отбелязва като Ден на Земята, честван за първи път на 22 април 1970 г. в САЩ по инициатива на сенатора Гейлорд Нелсън като национална протестна демонстрация в защита на природата, в която участват близо 20 млн. души в цялата страна. В България се отбелязва от 1993 г.

По данни на ООН Земята губи 4,7 млн. хектара гори всяка година, което е площ, по-голяма от територията на Дания. Освен това близо един милион животнски и растителни видове са застрашени от изчезване. Мотото на деня за 2023 г. е “Да инвестираме в нашата планета”.

Източник: www.bta.bg

Още по темата: Нови информационни табели за туристически маршрути в планината карай Сливен